Рожденият ден мина и както се сещате имаше купища подаръци (вметка – в следващия живот ще раждам деца само през лятото, ‘щото сега ме бяха обсадили роднини с въпроса „какво да й купя за рождения ден? А за Коледа какво да й взема?” ....аз мога ли да генерирам толкова идеи на куп, м?)
Два от подаръците обаче бяха крайно нестандартни и крайно несъгласувани с мен. Първия подарък дойде в кашон от любимата баба – два броя пощенски гълъби, които като свикнели почвали да кацат по ръцете ти и да ядат директно от шепата ти (т’ва за курешките по дрехите някак си не присъстваше в рекламата). Обаче подарителката въобще не се е съобразила, че птиците не могат да се гледат в кашона, с който са подарени, та спасявам положението с една клетка за канарчета (останала от любовта на племенниците ми към птиците) и на другия ден смело обикалям зоо-магазини и ветеринарници. Една голяма, но малка за нашите гълъби клетка, струва 80лв представете си! Е, добре, че имаме кръстник с работливи ръце и добро пространствено ориентиране, та се побрах в някакви двайсетина лева за мрежи и укрепващи елементи, които той сръчно сглоби. Оказа се обаче, че нашия „домашен” ветеринар (който е поел котарака от 13 години на отчет) не е в час как се гледат гълъби. Нищо – решавам аз – гугъла знае. Правим тържествено кръщаване – гълъбите вече се казват Ани и Сашо.
С втория подарък нямах проблеми по намиране на дом. Рибите – подарък от сестра ми – пристигнаха в напълно оборудван аквариум (слава богу де – можеха да пристигнат в найлонова торбичка примерно) и обяснението, че децата така и така стояли почти през цялото време пред техния аквариум – значи искат да имат риби и ето – вече имат. Изслушвам миролюбиво лекцията по отглеждане, защото знам, че гугъла знае. Оказва се обаче, че мъжкарят от вид бета не търпи женската от същия вид. Мама му и рибок – смля я от гонене! На втория ден получавам обаждане „мамо, имаме мъртва риба” и се налага да успокоявам паникьосана първокласничка. Веднага питам когото трябва (демек гугъла) и научавам, че този вид риби били побойници и трябвало да има поне 2 женски за да не ги бие. Речено сторено – правим погребение на рибата и решаваме да купим женски (втората тази сутрин още беше жива).
На следващия ден загрижената гледачка на риби изсипала цялото пакетче храна за да пораснат по-бързо, та вечерта реших кардинално въпроса по почистването на аквариума – никакви източваници по 1/3, престояли води и т.н. – директно на чешмата – ми тъй де – като са решили да стават риби у нас, трябва да свикнат на екстремални условия.
В зоомагазина, в който попаднахме, имаше и риба-клоун Немо („търсенето на Немо” – анимационен филм на Пиксар), която струва само някакви 50лв, а заедно с аквариума (‘щото била морска риба и трябвало специална среда за гледане) и другарчето на Немо сумата е скромни 380лв. След хиляди кандърми тип „искам Немо пък” и „бе как ще дам толкова пари за една риба” срещаме становищата си и гордо си тръгваме с две принцеси (освен двете женски бети).
Слагаме новите риби и гледаме. Мъжкия побойник, дето май ще седи самотен до края на дните си, подгони веднага едната женска. Както си гледаме – едната принцеса заби нос в дъното и навири опашка. Двете мои ненагледни щерки ревнаха в един глас, че ще умре. А навънка сняг вали, половината кабелни ги няма, съответно и нет-а липсва, та тоя път не можах да попитам оня всезнаещия. Натоварваме се в колата и газ (т.е. плъз) да магазина.
Оказа се, че като глътнели много въздух (понеже били лакоми) и се получавал дисбаланс в стомаха, та си заставали така и чакали да се освободят от товара.
Ах да им и на принцесите – и те пръцкали!
