Постинг
21.12.2007 10:41 -
За опита да кажа "липсваш ми"
Автор: silentsmile
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2464 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2007 10:41
Прочетен: 2464 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 21.12.2007 10:41
След много дни колебание хеле реших да действам и директно да си призная, че той ми липсва. Грабнах телефона и:
- Ало.
- Ъъъъъ ..... здравей. – ха сега де! Как се започва темата?
Мълчание.
- Децата добре ли са?
- Добре са, що?
- Ми...обаждаш се по странно време...какво става?
- Нищо. Исках да те чуя. Как я караш?
- Все същото. Тия не знаят да се забавляват. Уж се посприятелих с един тука, ама ....... А ти?
- Аз....ами...-решавам да стрелям – Липсваш ми.
Мълчание. Почти чувам как различните вериги започват да щракат из главата му....Най-сетне чувам гласа му:
- Добре ли си?
- Аха. – явно не разбира – Но ми лиспваш.
- Имаш проблеми ли?
- Е, имай ми малко доверие – спрявам се.
- С майка ми ли си се сдърпала?
- Мнеее, от къде го измисли?
- Какво тогава?
- Ми нищо. Липсваш ми – решавам да затвърдя репликата белким проумее.
Мълчание.
- Виж, разбрах. Намерила си си друг. Е, не е страшно...Само не прибързвай в решенията...
- Какви ги говориш? – почвам да се ядосвам. Може би причината е в закъснението по телефонната линия.
- Ами...обаждаш се не в уговореното време, казваш, че ти липсвам.....има нещо – усещам го.
Е тука вече избеснявам и изкрещявам:
- Има – да. Нещото, което го има е, че ми липсваш.
Мълчание.
- Аха. Остана още малко. Не се натъжавай. И вие ми липсвате.
Мълчание.
- Хайде, ще се обадя в уговореното време. Целуни децата.
- Бай.
След десет минути.
- Да?
- Сигурна си, че не си си намерила друг?
- Що за идиотски въпрос, боже! И да съм си намерила – няма да ти кажа.
- Добре де, реших да попитам. Бай.
След час.
- Да?
- Ехооо, здрастииии – жената на най-добрия му приятел – През уикенда ще ходим до Несебър, що не вземеш да дойдеш с нас?
Две плюс две...
- Обаждал ти се е?
- Ааа...ъъъъ....е да, разтревожен е малко..щото ......
Е, толкова по опита ми да кажа “липсваш ми”.
- Ало.
- Ъъъъъ ..... здравей. – ха сега де! Как се започва темата?
Мълчание.
- Децата добре ли са?
- Добре са, що?
- Ми...обаждаш се по странно време...какво става?
- Нищо. Исках да те чуя. Как я караш?
- Все същото. Тия не знаят да се забавляват. Уж се посприятелих с един тука, ама ....... А ти?
- Аз....ами...-решавам да стрелям – Липсваш ми.
Мълчание. Почти чувам как различните вериги започват да щракат из главата му....Най-сетне чувам гласа му:
- Добре ли си?
- Аха. – явно не разбира – Но ми лиспваш.
- Имаш проблеми ли?
- Е, имай ми малко доверие – спрявам се.
- С майка ми ли си се сдърпала?
- Мнеее, от къде го измисли?
- Какво тогава?
- Ми нищо. Липсваш ми – решавам да затвърдя репликата белким проумее.
Мълчание.
- Виж, разбрах. Намерила си си друг. Е, не е страшно...Само не прибързвай в решенията...
- Какви ги говориш? – почвам да се ядосвам. Може би причината е в закъснението по телефонната линия.
- Ами...обаждаш се не в уговореното време, казваш, че ти липсвам.....има нещо – усещам го.
Е тука вече избеснявам и изкрещявам:
- Има – да. Нещото, което го има е, че ми липсваш.
Мълчание.
- Аха. Остана още малко. Не се натъжавай. И вие ми липсвате.
Мълчание.
- Хайде, ще се обадя в уговореното време. Целуни децата.
- Бай.
След десет минути.
- Да?
- Сигурна си, че не си си намерила друг?
- Що за идиотски въпрос, боже! И да съм си намерила – няма да ти кажа.
- Добре де, реших да попитам. Бай.
След час.
- Да?
- Ехооо, здрастииии – жената на най-добрия му приятел – През уикенда ще ходим до Несебър, що не вземеш да дойдеш с нас?
Две плюс две...
- Обаждал ти се е?
- Ааа...ъъъъ....е да, разтревожен е малко..щото ......
Е, толкова по опита ми да кажа “липсваш ми”.
Бориса: Цяла София знае, че Катрин Вачев...
Мъж не спря на стоп палка, опита да блъс...
***За някого...
Мъж не спря на стоп палка, опита да блъс...
***За някого...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 84
